Световни анализатори определят атаката срещу Бин Ладен и тероризма като конфликт с привържениците на радикалния ислям. Да се търси умерено, крайно и либерално крило в мюсюлманството е неуместно, по простата причина, че от най-ранните си дни това е войнстваща религия.

Така идеята за джихад е добре позната днес на официално неислямските страни с мюсюлманско население.

Историята сочи, че през първите сто години от появата на Мохамедовата религия лидерите й създават общирна империя, простираща се от Испания до Индия. През 732 г. една ислямска армия се опитва да завладее Франция, но е разбита при Тур същата година. В Испания обаче мюсюлманите се задържат чак до 1492 г.

От ХVIII до средата на ХХ век много ислямски страни се оказват завладени от европейските сили. След Втората световна война в мюсюлманските държави се издигат модерни политически лидери, които водят битка с крайните религиозни фундаменталисти.

Някои консервативни ислямски теолози откриват идеята за свещена война "джихад" и в т. нар. закон на шариата. Буквално думата "шариа" означава "пътят на водата", но в религиозен план посочва цялостния житейски път.

Ислямският закон определя всичко, което един мюсюлманин трябва да прави - от забраната за престъплението до използването на клечки за зъби.

Традиционният ислям не проповядва верска нетърпимост. В мюсюлманската вяра има четири вида книги - Тора /законът на Моисей/, Псалмите на Давид /Цабин/, Евангелието на Иисус Христос /Инил/ и Коранът. Мюсюлманите вярват, че първите три са били фалшифицирани от юдеи и християни, затова почитат най-много Корана.

Ислямът признава Иисус Христос за пророк, но не и за Единородния Божий Син. Въобще идеята, че Бог може да има Син е скандална в мюсюлманския свят и богохулство за всеки "правоверен".

Ислямът проповядва свещена война срещу тези, които не вярват в единия Бог и Неговия пророк Мохамед. Първият джихад в историята на мюсюлманството е от седми век, когато Мохамед воюва на Арабския полуостров с тамошните владетели - езичници. Благодарение на идеята за свещена война основателят на третата монотеистична религия събира за кратко време многобройна войска. Със силата на меча той успява бързо да наложи на голяма част от арабския свят новата религия. След неговата смърт с джихад мюсюлманството става религия на всички араби по света.

По-късно свещената война се използва за завладяване на нови територии.

Днес в разбирането за джихад не се влага непременно идеята за война на всяка цена срещу "неправоверните". Свещена война според съвременните ислямски теолози може да се обяви, ако ислямска държава е застрашена от друга неислямска страна. Така атаката на САЩ срещу Афганистан някои мюсюлмански богослови определят като автоматично обявяване на война от страна на ръководената от талибаните държава. Според по-голямата част от учените ислямисти обаче в случая не може да се говори за евентуален джихад, защото американската атака не е срещу мюсюлманския народ на Афганистан, а срещу тероризма и неговите покровители там - ръководният апарат на държавата в лицето на талибаните.

Вероятно поддържането и популяризирането на тази версия все още е причина традиционно ислямските страни да не обявят крайно негативното си отношение към американската инвазия в азиатската държава.

Понеже много неприятно ще бъде не само за Америка, но за целия свят, ако останалите мюсюлмански държави осъдят US-офанзивата. Тогава за пореден път ще изтлее световен конфлит и противопоставяне на християнския и ислямския свят.

Взято с http://www.segabg.com/27042001/p0050003.asp