2000-та година бележи 330 години от мъченическата кончина на св. свещеномъченик Висарион Смолянски. Подвигът на този български новомъченик днес е известен на малцина. Прославяйки подвига на родните ни новомъченици, ние като блудни чада се връщаме при тях, за да преосмислим в светлината на тяхното дълготърпение своята неизменна цел - завръщането ни в нашия роден край - Небето.

В дните на султан Мехмед IV, в месец юли на 1669 година от спасителното Рождество Христово из Родопа плъзват агаряните и започват да безчинстват, като обръщат насила в исляма, колят и гонят родопските християни. Един от прокудените е епископът на Смолян Висарион. Той се поселва в с. Райково, гдето със слово и пример брани от душевна погибел Христовите верни агънца. Божият промисъл му отрежда едногодишно пребиваване в това село, навярно за полза на гонената Църква, въпреки опитите на турците да уловят тоя родопски сокол и да го принудят да се отрече от Христа.

В първите зори на 29 юли 1670 г. (по стар стил) епископ Висарион, ведно с неколцина свои телопазители поемат на коне към с. Горно Езерово. Ненадейно ги връхлитат въоръжени османлии, които съумяват да ги пленят и отведат в Смолян. Както в древност, мъчителите хитро се опитват да склонят към нечестие духовния отец на българите, за да подмамят и останалите, ала той твърдо и кротко се противопоставя на опитите да бъде потурчен. "Човек, който люби Божествената Истина, е непоколебим във вярата си. Смъртта ми ще направи безсмъртен пред Бога", свидетелства за неговото изповедничество "Историческият бележник", препис от който се пази и до днес. Тогава агаряните озлобени се нахвърлят
върху му и започват да терзаят плътта му. С нарочно приготвени клещи късат от плътта му живо месо на парчета. Епископът претърпява тия адски мъки доблестно - без да се уплаши и без да моли за временния си живот. Една е вярата му с тая на древните мъченици. Мъченическата кръв шурти и
напоява, за кой ли път, с животворните си ручеи многострадалната българска земя. След това започват да го налагат най-безжалостно с железни пръти, докле светителят пада в несвяст. Ала мъчителите го свестяват, за да го мушкат с ножове, режейки от него къс по къс. Сетне турят на главата му нажежен триножник. Всячески се гаврят с него. Ала и това е малко - за да го посрамят пред всички, и турци, и "гяури", те го разсъбличат и гол го развеждат из Смолян, пред очите на мало и голямо. Св. Висарион и това понася кротко. Неговият Бог и Изкупител е претърпял - ще претърпи и той. Най-накрая един освирепял турчин се изстъпя и с остър нож пронизва гръдта на свещеномъченика. Побеснели от твърдостта му, останалите турци се нахвърлят върху му с камъни и смилат тялото му на пита. Погребват го телопазителите му в една от градините, близо до смолянското хорище.

Тропар на св. свщмчк. Висарион Смолянски, глас 4.